Динамично интервю, М. Младенова

Хорариум: 40 академични часа.

1. Цел на курса
Този курс има за цел да изгради начално ниво на знания и умения за провеждане на индивидуално интервю с клиент. Той е изграден върху допускането, че участието в интервю по повод индивидуален проблем е събитие, предизвикващо различна по вид и съдържание тревожност (Клайн) и в основата на умението да се проведе интервю с клиент стои способността на терапевта да разпознае, назове, интерпретира и удържи тази тревожност в различните фази на интервюто, оползотворявайки я за целите на укрепването на терапевтичния договор, развитието и интегрирането на аза, вместо за защитни цели.

Курсът е предвиден да посрещне потребностите на студентите в програмите по Клинична социална работа и Психологично консултиране в училище на Нов Български Университет, на които са започнали или на които предстои да започнат практическия си стаж в някоя от клиничните бази на университета. В този смисъл, курсът кондензира опита на професионалисти и студенти, които работят или са работили в тези бази и основната част от примерите и клиничните казуси са извлечени от този опит.

Съдържанието на курса, както и обучителните методи, ползвани в хода на обучението са подчинени на основната задача, която си поставя този курс, а именно да развие основни умения, с които студентите ще се почувстват по-уверени да влязат в клиничната ситуация с клиент. Курсът има и амбицията да изгради у студентите обучителни умения като ги подготви да анализират и се учат от собствения си клиничен опит.

В хода на курса студентите трябва да развивят следните специфични умения:
· Чувствителност към съдържанието и процеса на интервюто.
· Умения за установяване на контакт с клиент в клиничната ситуация.
· Умения за активно слушане, договаряне на споделен смисъл на посланията и за откликване на посланията на клиента.
· Умения за разпознаване на практически проблеми в техниката на интервюиране на основата на собствен клиничен опит и да търсят активно знания по тези проблеми.

2. Активност на студентите и преподавателя
В хода на семестъра студентите имат няколко задължения във връзка с курса:
· Да се запознават с текстовия материал, който се предоставя от преподавателя и да подготвят предварително въпросите си по текста.
· Да участват в дискусиите по темите, заложени в уроците.
· Да проведат и подготвят аудиозапис на едно интервю с клиент, което да представят за анализ и обратна връзка от групата.
· Да подготвят теоретично есе по един проблемен въпрос в хода на курса, като изготвят библиографична справка по темата и защитят собствена теза.

Ролята на преподавателя в този курс е:
· Да подбере темите, чрез които курсът постига своите цели и да подготви клиничен материал, чрез който се илюстрират основните послания и тезите, застъпвани в отделните урочни единици.
· Да подбере текстове, които обсъждат основните проблеми при воденето на интервю.
· Да модерира дискусиите по темите.
· Да служи като ресурс при анализа на клиничните винетки и на водените от студентите интервюта, илюстрирайки с тях определени уроци.

Обучителните методи, които курсът използва, имат за цел от една страна да въведат основните теоретични идеи и понятия, свързани с воденето на интервю с клиент, а от друга страна, да подготвят студента за срещата с клиент. Това е причината, поради която наред с представянето на кратък дидактичен материал и семинарната форма, студентите се включват в ролеви разигравания на клинични ситуации на интервю с клиент, подготвят собствени интервюта и представят работата си за анализ и коментар от групата.

Сред ползваните обучителни методи са:
· Работа по винетки.
· Ролеви игри.
· Анализ на клинични случаи.
· Практическа работа (провеждане на интервю от студентите).
· Анализ на проведено от студента интервю.
· Работа с видео-материал.

3. Сюжетите в часа:
· Дидактична част. Всяко семинарно занятие включва въвеждане на едно или две основни понятия в обектните отношения посредством кратка презентация.
· Дискусия - обсъждане на тезите въведени в дидактичната част.
· Работа по казус. Всяко занятие се опира на казус, предложен от преподавателя или от проведено от студента интервю, което илюстрира специфични проблеми при водене на интервю (в съгласие с темата) и дава повод за научаване на студентите.

4. Задачите след/преди часа:
Основната задача, която студентите трябва да изпълнят в рамките на курса е да проведат интервю с клиент.

Задачи, които се поставят във връзка с подготовката за всяко занятие са прегледа на конкретни (свързани с темата) текстове и кратко представяне пред групата на тезите, заложени в тях.

Студентите, които имат клинична база, стажуват и работят по случаи, получават индивидуални задачи във връзка с курса.

5. Работата с текста (препоръчаната литература)
Текстовете се предоставят на студентите в началото на курса като свитък от материали, заедно с брошурата на курса. Предполага се, че за всяко занятие студентите имат достъп до програмата, знаят заглавието на следващата тема, прочели са препоръчания материал и ще са подготвили основните си въпроси по него.

Библиография:
1) Faimberg, H., (1996). Listening to listening. Int J Psychoanal 77:667-77. Faimberg, H., (1997). Misunderstanding and psychic truths. Int J Psychoanal 78:439-51.
2) Greenson, R.R., (196&), The Tachnique and Practice of Psychoanalysis, vol I, International University Press, New York, pp. 59-96.
3) Heimann, P. (1950). On counter-transference., Int. J. Psychoanal., 31:81-84.
4) Kadushin, A., (1990), Social Work Interview. A Guide for Human Service Professionals, Columbia University Press, New York.
5) Kernberg O., (1984): Structural Interview, in Severe Personality Disorders. Yale University Press: New York.
6) Menninger, K., (1933), Psychoanalytic Aspects of Suicide, in Essential Papers on Suicide, New York University Press, 1996, pp. 20-35.Roberts, G.A., (2000), Narrative and Severe Mental Illness: What Place Do Stories Have in an Evidence-Based World? Advances in Psychiatric Treatment (2000), vol. 6, pp. 432-441.
7) Searles, H., (1986) My Work with Borderline Patients. Aronson.
8) Shea, Sh. Ch., (1988) Psychiatric Interviewing. A Practical Guide for Psychiatrists, Psychologists, Counselors, Social Workers, Nurses, and Other Mental Health Professionals, W.B. Saunders Company 1988, Harcourt Brace Jovanovich, Inc., рр. 57-64.
9) Winnicott, D., (1949), Hate in the Countertransference, Int J Psychoanal. 30:69-74.
10) Уиникът, Д., Игра и реалност, София, ЛИК, 2000.

6. Оценяване на студентите
· Подготовка на домашните задания – 20% от оценката.
· Участие в дискусиите – 20% от оценката.
· Провеждане на интервю – 30% от оценката.
· Оценка от заключителното есе – 30% от оценката.

7. Връзка с други курсове
Този курс ползва знания, които студентите получават от други обучителни курсове в програмата си и в същото време предоставя основа за осмисляне на много от преподаваните през втората година познания, дава възможност на студентите да осмислят преживяванията и наблюденията си по време на клиничния стаж и в известна степен осигурява подготовката им за разработване на дипломна работа като развива уменията им да формулират теоретични проблеми, извлечени от преосмисляне на събития от всекидневието им на индивиди и професионалисти.

Курсът се позовава на знания, получени от:
· Психодинамични теории
· Обектни отношения
· Култура на клиничната организация
· Формулировка по случай

Курсът дава основа за осмисляне на материята от следните други курсове:
· Работа с хора, жертва на насилие

Изисквания към студентите
Този курс предявява изисквания както към предварителната подготовка, така и към времето, активността и куража на участниците в него. Добре е студентите, които са решили да се включат в този курс а имат предварителна представа от няколко области: психодинамични теории, терапевтична ситуация, психопатология. Това може да стане чрез самостоятелна подготовка или чрез участие в други преподавани в програмите на НБУ курсове. Препоръчително е студентите да се преминали първия си стаж към програмата, който се състои в наблюдение на клинични бази и вече да са се включили в група за собствен опит.
Тъй като голяма част от материала се преподава чрез участие и изисква взаимодействие с другите студенти и преподавателя по темите, които се разглеждат, задължително е участниците да присъстват поне на три четвърти от занятията (т.е. на 15 занятия). Участието в курса няма да се признава на студенти, които са направили повече от три отсъствия.

8. Тематичен план на курса
40-те часа на курса са разпределени в 20 отделни занятия с продължителност 90 минути. 14 от тези занятия са структурирани като кратки теоретични презентации с дискусия и работа по винетки. 6 от занятията са организирани около анализа на записани интервюта, водени от студентите.

Урок 1. Въведение в курса “Динамично интервю”.
Урокът представя определение за динамично интервю, полага граници между интервюто и спонтанния разговор и очертава целите и задачите на интервюто в помагащите професии. Описват се условията, необходими за провеждане на интервю (сетинга) и ограниченията на интервюто като инструмент в помагащите професии.

Понятията, които се използват в урока са: интервю, сетинг, граници, мотивация, информирано съгласие.

Смисълът на урока е да подпомогне студентите в ефективното ползване на курса.

Библиография:
Kadushin, A., (1990), Social Work Interview. A Guide for Human Service Professionals, Columbia University Press, New York, рр. 3-17.
Roberts, G.A., (2000), Narrative and Severe Mental Illness: What Place Do Stories Have in an Evidence-Based World? Advances in Psychiatric Treatment (2000), vol. 6, pp. 432-441.

Урок 2&3. Процес и съдържание на интервюто.
Предмет на тези два урока е интервюто за първоначална оценка. Поставя се въпроса по какъв начин в интервюто присъства съдържателната и отношенческата компонента, как двете могат да бъдат разпознати от интервюиращия, какво е тяхното значение за успешния ход на интервюто и какви са методите за работа с тези два компонента.

Първият от уроците се занимава с обхвата на съдържанието на оценъчното интервю в социалната работа и темите, по които е важно да бъде събрана информация в хода на работата с клиента.

Вторият от уроците поставя ударение върху процесната страна на интервюто с клиент. На основата на клиничен случай се пвдига въпроса за връзката между процес и съдържание и значението на умението на професионалиста да разпознава посланията, които идват и на двете нива.

Основни понятия, които се ползват в първия от двата урока са: интервю за оценка, съдържание на интервюто, био-пхсихо-социален подход..

Във втория урок се ползват следните ключови понятия: пренос (Фройд), ситуация на тотален пренос (total transference situation) (М. Клайн).

Смисълът на тези два урока е студентите да се ориентират за основните области от настоящето и миналата история на клиента, които е добре да изследват в хода на интервюто за оценка. Вторият урок може да ползва професионалистите за повишаване на тяхната чувствителност към динамиката на отношенията им с техния клиент в хода на интервюто. Посочват се импликациите на мисленето на тези две нива (процесно и съдържателно) и в работата, която следва след сключването на терапевтичен договор.

Библиография:
Kadushin, A., (1990), Social Work Interview. A Guide for Human Service Professionals, Columbia University Press, New York.

Урок 4. Фаза 1 и 2: Въведение в интервюто. Откриване на интервюто.
Първият контакт с помагащ професионалист може да е натоварен с много притеснения и тревоги за клиента. Този урок представя фазата на първоначалния контакт с клиента в рамките на интервюто и динамиката на тази фази, като се ползва от концепцията за несъзнаваната тревожност, въведена от школата на обектните отношения. Урокът развива въпроса за подходите, които интервюиращият ползва, с цел удържане на високите нива на тревожност в ранните фази на контакта и обръща внимание върху прехода от първоначалната фаза на въведение в интервюто към фазата, в която клиентът започва да формулира заявката си.
Поставя се въпроса може ли и по какъв начин професионалистът да улесни този преход.

Понятия: тревожност, държане, удържане, заявка, терапевтичен съюз (Zetzel, Greenson).


Урокът изгражда умения за:
свързване със заявения проблем на клиента
формиране на терапевтичен съюз
изграждане на терапевтична рамка
разпознаване на съдържанието на тревожността в ранните фази на контакта с клиента.

Библиография:
Kadushin, A., (1990), Social Work Interview. A Guide for Human Service Professionals, Columbia University Press, New York, рр. 89-122.
Shea, Sh. Ch., (1988) Psychiatric Interviewing. A Practical Guide for Psychiatrists, Psychologists, Counselors, Social Workers, Nurses, and Other Mental Health Professionals, W.B. Saunders Company 1988, Harcourt Brace Jovanovich, Inc., рр. 57-64.


Урок 5. Фаза 3: Разгръщане на интервюто.
В случай, че бъде изградено първоначално доверие, интервюто се задълбочава и клиентът въвежда поредица от теми, проблеми и асоциации, свързани с тях. Този урок се занимава с въпроса кое е удачното управление на тази фаза от интервюто и как то може да бъде постигнато.

Понятия: отворени и затворени въпроси; несъзнавано, скрит дневен ред.

Урокът изгражда умения за:
фокусиране на водените от тях интервюта
задълбочаване на терапевтичната връзка в хода на интервюто
разпознаване на скрития дневен ред на пациента.

Библиография:
Kadushin, A., (1990), Social Work Interview. A Guide for Human Service Professionals, Columbia University Press, New York, рр. 123-205.
Shea, Sh. Ch., (1988) Psychiatric Interviewing. A Practical Guide for Psychiatrists, Psychologists, Counselors, Social Workers, Nurses, and Other Mental Health Professionals, W.B. Saunders Company 1988, Harcourt Brace Jovanovich, Inc., рр. 98-131.

Урок 6. Фаза 4: Затваряне на интервюто.
Приключването на интервюто с усещане за свършена работа може да бъде проблем в помагащите професии. Тема на този урок са пропуските и грешките, които се правят при приключване на интервюто. Поставя се въпросът как професионалистът може да подходи към заключителната част на интервюто така, че да улесни преживяването на клиента за смисъл и постигнати цели.

Понятия: терапевтична рамка, терапевтичен съюз (Zetzel, Greenson).

Урокът изгражда умения за:
формиране на терапевтичен съюз
изграждане на терапевтична рамка

Библиография:
Kadushin, A., (1990), Social Work Interview. A Guide for Human Service Professionals, Columbia University Press, New York, рр. 206-217.
Shea, Sh. Ch., (1988) Psychiatric Interviewing. A Practical Guide for Psychiatrists, Psychologists, Counselors, Social Workers, Nurses, and Other Mental Health Professionals, W.B. Saunders Company 1988, Harcourt Brace Jovanovich, Inc., рр. 131-143.

Урок 7. Защити и съпротиви.
Често интервюто е процес, съпроводен с нарастване на тревожността у клиента и това повишава склонността към защити и съпротиви.
Този урок разглежда въпроса за ролята на защитите и съпротивите в изграждането на терапевтичната връзка и терапевтичния съюз. Студентите получават идея за това какви са видовете защити и съпротиви, как те могат да се проявят в клиничната ситуация и как може да се работи с тях.

Понятия: Защитни механизми (невротични защитни механизми, примитивни защитни механизми), съпротиви.

Уменията за работа със механизмите на защита и съпротивите на клиента имат място в клиничната практика, когато съпротивите и защитните механизми стават контрапродуктивни по отношение на задачите, които клиентът си поставя.

Библиография:
Greenson, R.R., (196&), The Tachnique and Practice of Psychoanalysis, vol I, International University Press, New York, pp. 59-96.

Урок 8. Работа със съпротивите на клиента.
Този урок разглежда въпроса за интервенциите, които са на разположение на помагащия професионалист при работа със съпротивите на клиента.

Основните понятия, които се въвеждат в този урок са: експлорация, конфронтация, интерпретация.

Получените знания ползват студентите при разпознаването на съдържанието на тревожностите, които са извикали към живот защитните механизми и съпротивите на клиента и насочват подбора на терапевтична стратегия в клиничната ситуация.

Библиография:
Greenson, R.R., (196&), The Tachnique and Practice of Psychoanalysis, vol I, International University Press, New York, pp. 96-136.

Урок 9. Пренос и контрапренос в интервюто 1. Основни понятия.
Този урок поставя въпроса за това как отношенията между клиент и професионалист могат да затруднят изграждането или поддържането на терапевтичния съюз и как с този проблем може да се работи в клиничната ситуация.

Основни понятия, които се въвеждат и ползват в този урок: пренос (позитивен пренос, негативен пренос, еротизиран пренос), контрапренос (съзвучен и допълващ, еротизиран, агресивен), проективна идентификация, колузия.

Урокът допринася за оползотворяване на собствените преживявания на професионалиста за развитието на отношенията с конкретния клиент и позволява на студентите да разпознават и работят със ситуации, при които преносът и контрапреносът се използват от клиента със защитна цел, за възпрепятстване на работната задача.

Библиография:
Heimann, P. (1950). On counter-transference., Int. J. Psychoanal., 31:81-84.

Урок 10. Пренос и контрапренос в интервюто 2. Слушане на слущането в интервюто.
Урокът прави микроанализ на процеса на казване и чуване в интервюто като извежда ролята на този анализ за разбиране на несъзнаваната динамика на трансфера в процеса на интервюиране.

Понятия: психична реалност, исторична реалност, децентрирано слушане.

Faimberg, H., (1996). Listening to listening. Int J Psychoanal 77:667-77. Faimberg, H., (1997). Misunderstanding and psychic truths. Int J Psychoanal 78:439-51.
Урок 11. Интервю в необичайна среда.
Не всички клиенти са склонни да посетят консултативен кабинет или служба. Някои от клиентите не могат да направят това по чисто физически причини. Други клиенти влагат свой собствен смисъл в привличането на професионалиста на своя собствена територия. Трета група клиенти нямат достъп до службите, организирани с цел да обслужат техните потребности, нито разполагат с жилище или стая, където интервюто може да бъде проведено.

Осигуряването на достъп до грижи за тези групи клиенти представлява етичен проблем и налага понякога интервюто да се проведе в среда, с която професионалистът не е запознат и не се чувства “в свои води”. Какви са затрудненията в този случай и как да работим с тях е темата на този урок.

На основата на анализ на случаи от практиката, урокът предлага основни насоки за техниката на интервюиране (взимане на информирано съгласие от клиента, поведение на интервюиращия на територията на клиента и т.н.) при подобни необичайни условия.

Урокът е организиран около понятията: терапевтична рамка, преходно пространство, фасилитираща среда.

Знанията, получени в урока обслужват студентите, които предлагат домашни посещения (home care) или участват в програми за активно издирване на клиенти в общността (assertive community outreach programmes).

Библиография:
Уиникът, Д., Игра и реалност, София, ЛИК, 2000.

Урок 12. Участие на трети лица в интервюто.
Българската култура често допуска намесата на членове на семейството в терапевтичното интервю. Участието на трети страни е най-разпространено при работа с деца, но тя е често явление и при работа с възрастни хора, особено при такива с високи потребности от зависимост. Трети страни се намесват в терапевтичния процес като основни заявители по повод терапевтични заявки, при финансирането на терапевтична работа или като заинтересовани други. Този урок има за цел да постави въпроси, свързани с етиката на тази практика и да подготви студентите за практическо справяне при терапевтични ситуации, в които границите на клиента са нарушени по този начин.

Ключови понятия, които се използват в този урок са: терапевтичен договор, разединени части от аза, колузия, интеграция на аза.

Получените в урока познания ще позволят на студентите да работят с клиенти със слабо интегриран аз и сериозни дефицити в Его-функциите.

Библиография:
(Нямам добра статия по този въпрос. Само откъслечни материали. Малко от Сърлз, малко от Уиникът, малко от Клайнианските концепции, но нищо цялостно. Трябва да се напише.)

Урок 13. Особености на интервюто с депресивен клиент
Около 25% от хората в общата популация страдат от депресивно разстройство. Очаква се, че процентът е по-висок при онези групи хора, които са позложени на тежък психосоциален стрес. Това означава, че съществен процент от клиентите на социалните, психично-здравните и др. служби страдат от разстройства на настроението. Тъй като депресивността се отразява на цялостното функционилане на личността, добре е всеки помагащ професионалист да разполага с базисни умения за идентифициране на депресивността като проблем и за работа с нея.

Предметът на този урок е как динамичното интервю може да се ползва като инструмент за за разпознаване на депресивните състояния, за изграждане на формулировка за причините за депресията, както и за изготвяне на терапевтичен план и стратегия при хора с депресивна симптоматика и насочването им към адекватни грижи. Този инструмент изисква известна модификация, когато се ползва за хора с тежки депресивни състояния – психомоторна забавеност, трудности при поддържането на контакт.

Друг фокус в урока е как интервюиращият променя поведението си, за да се съобрази с депресивната проблематика на клиента.

Знанията, получени в този урок ще послужат на студентите в бъдещата им работа с клиенти с депресивно растройство.

Библиография:
Shea, Sh. Ch., (1988) Psychiatric Interviewing. A Practical Guide for Psychiatrists, Psychologists, Counselors, Social Workers, Nurses, and Other Mental Health Professionals, W.B. Saunders Company 1988, Harcourt Brace Jovanovich, Inc., рр. 225-283.

Урок 14. Особености на интервюто с психотичен клиент.
Едно от предизвикателствата при работа с психотични клиенти е, че поставени в ситуация на висока тревожност, те често реагират по начини, които са непонятни за необучения ум.

Много от професионалистите в сферите на помагащите професии нямат специална подготовка да се справят с този проблем. Те предпочитат да отклонят хората, които страдат от психоза като насочат всички клиенти с психоза към психиатрични служби, независимо че услугите, които са им необходими не се предлагат там.

Този урок има за цел да подготви студентите да интерпретират и планират интервенции при клиенти, чиято преобладаваща тревожност е с психотична природа.

Библиография:
Shea, Sh. Ch., (1988) Psychiatric Interviewing. A Practical Guide for Psychiatrists, Psychologists, Counselors, Social Workers, Nurses, and Other Mental Health Professionals, W.B. Saunders Company 1988, Harcourt Brace Jovanovich, Inc., рр. 285-363.

Урок 15 и 16. Структурно интервю. Особености на интервюто при хора с разстройство на личността.
Клиентите с разстройство на личността често са едни от най-нежеланите от всички групи клиенти в психично-здравните служби. Те често изпадат от терапевтичните програми и често причиняват на професионалистите много тревоги и безпокойство.

Предмет на този урок е по какъв начин тревожностите, събудени от контакта с тези клиенти са източник на информация за собствения им вътрешен свят и може да се ползва в интервюто за целите на интеграцията на аза.

Библиография:
Shea, Sh. Ch., (1988) Psychiatric Interviewing. A Practical Guide for Psychiatrists, Psychologists, Counselors, Social Workers, Nurses, and Other Mental Health Professionals, W.B. Saunders Company 1988, Harcourt Brace Jovanovich, Inc., рр. 365-440.
Winnicott, D., (1949), Hate in the Countertransference, Int J Psychoanal. 30:69-74.
Searles, H., (1986) My Work with Borderline Patients. Aronson.

Урок 17. Интервю за оценка на суициден риск.
Изследванията разкриват, че значителен процент от хората, предприели успешен опит за самоубийство са били клиенти на психично-здравни услуги. Тоза факт поражда въпроса по какъв начин в клиничната ситуация могат да бъдат идентифицирани клиентите с риск за самоубийство и какъв е подходът в клиничното интервю, който професионалистът следва с цел да разпознае, назове и работи за предотвратяване на самоубийство.

Знанието, получено в този урок е приложимо при работа с клиенти с депресивно разстройство и житейски кризи. Необходима е модификация на подхода при хора с гранично-психотично разстройство на личността и психотични клиенти.

Библиография:
Menninger, K., (1933), Psychoanalytic Aspects of Suicide, in Essential Papers on Suicide, New York University Press, 1996, pp. 20-35.
Shea, Sh. Ch., (1988), Psychiatric Interviewing. A Practical Guide for Psychiatrists, Psychologists, Counselors, Social Workers, Nurses, and Other Mental Health Professionals, W.B. Saunders Company 1988, Harcourt Brace Jovanovich, Inc., рр. 443-514.

Урок 18. Телефонното интервю: задачи, динамика, проблеми.
Урокът представя умението да слушаш като едно от централните умения на професионалиста при воденето на интервю. Поставя се ударение върху телефонното интервю като средство за първоначално ориентиране в заявката на нов клиент, за интервенции в ситуации на криза и за поддържане на връзка с трети страни при работа по случай.

Библиография:
Kadushin, A., (1990), Social Work Interview. A Guide for Human Service Professionals, Columbia University Press, New York, рр. 243-267.


Урок 19.: Практическа работа върху интервю, проведено от студент.


Урок 20.: Практическа работа върху интервю, проведено от студент.